..и съм позитивен психотерапевт от 8 години. Майка,съпруга и дъщеря. И искам да ви разкажа на кратко за едно дете и една голяма мечта…
Бях на 6-ст когато вече осъзнавах, че не съм като другите деца. Беше ми скучно да играя с кукли. Беше ми скучно да се ровя в пясъка. И вместо това наблюдавах. Много обичах да гледам небето.. Правех го с часове. Гледах и се питах какво ли има там?! Седях на столче на терасата в панелен блок и гледах небето, докато баба готвеше. После съвсем естествено погледа ми от небето се плъзна към земята. И започнах да наблюдавам хората. Какво се случва с тях? Наблюдавах ролите, които им се налагаше да играят. Чувствата, които криеха и копнежа им към небето, който обаче умело прикриваха.
Забелязах как много хора по една или друга причина тайно поглеждаха нагоре, но тогава не разбирах защо… Феи, Ангели, Гномчета и хора… Всички сме тук под човешка форма. Ще кажете, че съм мечтателка, фантазьорка.. Може би сте прави. Но сещате ли се за онзи непознат, който незнайно как се появи, за да ви помогне в труден момент?! А за приятеля, с който не се бяхте чували от месеци, но някак си той се обади точно в онзи труден за вас миг, в който ви се струваше, че ще рухнете.. И каза правилните думи, за да спре саморазрушителния процес. Ами помните ли жената от магазина, която ви върна протфейла? Или усмихнатата съседка, която живее с 100 котки и винаги щом я срещнете в блока ви се струва, че прилича на горска фея. Още ли се съмняваш, че всеки е тук с мисия?! Обещавам да ти покажа вълшебния свят, в който невъзможно е само да върнеш някой от смъртта… Просто имай търпение..
Минаха няколко години и осъзнах, че никой от възрастните не е себе си. Всеки играеше някакви роли – домакиня, съпруг, брат, баща ,професионалист. Все странни роли и все някак изкуствено изиграни. Тогава , може би бях на 11, разбрах, че един ден искам да намеря място, на което всеки да може да бъде себе си. Без значение от ролите, които му се налага да играе, просто да има едно сигурно място, на което спокойно може да заяви: „Виж! Това съм аз!“ И не само да заяви себе си, но и да харесва това, което е! Своята личност неините плюсове и минуси. Това се превърна в мечтата на живота ми.
Дълго търсех такова място, докато се обучавах в различните направления и групи за себепознание. Накрая реших ,че е време да го изградя. Мястото, на което всеки да бъде себе си и да се научи да обича себе си. Така се роди Еремита – център за психотерапя.
Еремита е дума от латински и в превод означава отшелник. Когато човек загуби пътя си, страстта и същността си, той изпада в състояние на отшелничество. Оттегля се от живота и започва да наблюдава, сякаш отстрани всичко, което до вчера е било динамика, днес е просто там. В депресията,паниката и тъгата си, човек сякаш спира да чувства, мисли и усеща. Превръща се в робот и единственото, което усеща е неудовлетвореност. ЕРЕМИТА е лечитлният път, през който преминава душата, за да се прибере у дома при себе си! Понякога ЕРЕМИТА е дни,понякога е месеци, но във всеки един миг тя е дом за почивка, осъзнаване и ресурси. Еремита е мястото където си спомяш кой си и защо си тук на Земята. Ако искаш да си ангел-ще си поне за няколко човека в живота си! Ако искаш да си супер герой, ще си поне за две малки сърчица, които ще тичат около теб и ще викат: „Тате, тате, мамооо!“ всеки от нас е тук за някого или нещо. Еремита е прехода до осъзнаването на целта!
